Кандидатстване за ясла и гимназия – една драма с елемент на разсъждение

Хей, приятели!

Преди години, в прилив на муза и под въздействето на циклонни емоции, написах един текст за МАЙКО МИЛА!, който генерално към онзи момент отразяваше моята лична драма в контекста на кандидатстване на децата за ясла и гимназия. Както виждам, нищо не се е променило от 2018-та до днес, освен пандемията, която никак не е подобрила ситуацията. Освен всичко дори допълнително е изпилила нервите на горките родители.

Ето защо споделям този текст и тук и се надявам да откриете повод за усмивка дори в една такава критична ситуация.

Приятно четене!

Кеви от TREND: Tripin’

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Дълги години бях т. нар. “самотна” майка, макар да не съм много съгласна с тази класификация, защото наистина съм майка, но никак не бях самотна, точно по причината, че съм майка.

Така или иначе се наложи с дъщеря ми да израснем сами в тоя живот. Не се оплаквам, хваля се. Но вече не сме сами, даже точно напротив (малко като в ония виц, дето съдията питал подсъдимата, защо е ударила съпруга си с тенджера по главата, пък тя казала „Точно напротив, господин съдия, с тигана го ударих“ 🙂).

Моят мъж също има дете от предишна връзка – син. И не след дълго станахме семейство от типа „Моето и твоето дете бият нашето“ 🙂… само дето никой никого не бие и децата са наистина страхотни… и са 3 броя. Младежът няма да е предмет на тая одисея, ама не защото не съм го раждала, а защото той просто си няма никакъв проблем в тоя живот – НЕ КАНДИДАТСТВА… за разлика от двете ‘убавици – голямата и малката.

И така в „шеги и закачки“ животът си тече, но от известно време нашето семейство е обхванато от суровия и непостоянен климат на кандидатстването.

Голямата девойка е 7-ми клас и ѝ предстоят матури и прилежащото към тях тегаво подреждане на софийските паралелки, от елитни по-елитни. От един месец, обаче, ни обхвана циклона на кандидатстването на малката госпожица в детска ясла, който се оказа дважди по-суров и доста по-непостоянен.

Докато в първия случай цяла учебна година развозваш отрочето по курсове, частни уроци и пробни изпити, освобождаваш го от всички домашни задачи (‘щото, нали, има да учи), то поне вечер можеш да се трупясаш с малка доза удовлетвореност, че си направил каквото си могъл, помогнал си някак един вид. Във втория случай, обаче, не можеш да направиш НИЩО, освен да се молиш да си родила дете с късмет.

Понеже аз не обичам да си чакам просто, да бездействам и да разчитам на късмета, опитах да направя нещо и реших да проуча по-детайлно ситуацията. Така, уж невинно, установих една АДСКА несправедливост – всички деца, родени след септември месец, са фундаментално прецакани!

Но за какво точно иде реч?

Ако приемем, че не си от онези майки, които още от раждането са наясно, че детето им ще е свръх развит гений, който на 10-11 месеца ще тича като газела, на годинка ще чете приказки от книжките за 1-ви клас, пък памперсите ще ги зареже още на 3 месеца макс и съответно, като резултат от гореспоменатото, ще може да превземе детската ясла още преди да е навършило годинка… та ако не си от този модел майки, реално няма как да си сигурна, че детенцето ще е годно да тръгне на ясла на 10-11 месеца (понеже, например, едва ли ще ходи на тази възраст, което към настоящия момент е изискване за приемане в детска ясла). Да не говорим, че едва ли сърце ще ти даде да го „запратиш по широкия свят“ преди първата му годишнина.

Така малко наивно решаваш, че следващата година, когато детето ще е на година и 10 месеца, би било идеално да тръгне на ясла.

Столична община, обаче, не мисли така. А дори точно обратното – щом детето ти е родено октомври, ноември и декември и ако не е вундеркинд, трябва поне да има огромен късмет, защото се оказва, че се кандидатства по съответен набор. По тази схема и нашия случай, а именно ноември 2016 г., се оказваме кандидатстващи НАПРАВО за втора яслена група.

А явно за да има съспенс, бяха променени и критериите за кандидатстване. Така ние загубихме една (повтарям ЕДНА, цифром 1) точка в нашата кандидатура. Тези от вас, които са минали по тоя път, или пък сега са в подобна ситуация, разбират ясно какво значи тази ЕДНА точка и колко точно е болезнена загубата ѝ. Вярно, аз все още работя в района на детското заведение, но, уви, това вече не носи допълнителна точка.

Не на последно място, не знам кога точно са въвели това кандидатстване по набор, но истината е, че този метод ужасяващо дискриминира децата, родени в последното тримесечие на съответния набор.

Та така – небрежно и малко в последния момент – се оказахме без една точка и кандидатстващи за втора яслена група. А както вероятно се досещате, втора яслена група разполага единствено с незаетите места от първа яслена група, които съответно са абсолютно нищожни и предимно за хронично болни деца.

Следователно поради факта, че не си кандидатствал за първа яслена група, когато детето е било на 4-5 месеца, или понеже не си искал да пуснеш бебе на 10-11 месеца във въпросната първа яслена група, сега се оказваш с вече ходещо дете, но се бориш за втора яслена група, което ще рече 1 – 4 – 8 макс свободни места за съответните градини в квартала… при 127 кандидати!

Накратко: излиза, че сме леко дискриминирани, понеже не сме си направили сметката кога ще е най-удобно да родим. 

НО… Малката госпожица е родена ноември – скорпион по зодия. Аз не съм от най-запознатите със зодиакалните белези, но като се роди, седнах да прочета туй-онуй, просто за да имам някаква бегла представа какво да очаквам. Оказа се, че една от най-характерните черти на скорпионите е тяхната жажда за справедливост и в частност изявената им отмъстителност. 

Преди време из виртуалното пространство циркулираше виц за 12-те зодии, които трябваше да заровят труп. Всички 11 зодии се фръцкат, назлъндистват, цупят и пазарят, само нашият герой, скорпионЪТ, хваща лопатата, защото ясно озъзнава, че освен текущия труп, го чакат още 11 броя след това 😀.

В този смисъл, очаквам един ден на жълтите павета да се съберат тълпа разгневени скорпиони от различните набори да заровят ония 200 и кусур трупа. Защото така, както го виждам аз, да те дискриминират според месеца на раждане си е непростимо отвсякъде и не може да остане ненаказано, пък зодията им казва, че те ТОВА няма да го забравят 😀

Но нека не забравяме, че тук имаме и едно друго кандидатстване (след 7-клас), което макар и зависещо от реалните възможности на детето, се оказва също толкова нелепо на моменти… поне по отношение на организацията му.

Преди седмица ходих на специална родителска среща на голямата ми дъщеря. Целта беше да ни обяснят как точно става тая работа с кандидатстването след 7 клас. Имаше куп „интересни“ изказвания от типа: да не си подаваме онлайн документите, щото „на ръка“ си е най-сигурно и как много хубави училища имало, но все пак да гледаме да ни е близко.

Нямам да коментирам тези простотии, но се сблъсках с друг абсурд – от тази година може да се кандидатства с двойка на матурите!

Оказа се така, защото реално от тази година матурите не са с оценки, а само с точки, които се използват за образуване на съответните балове и се оказало, че няма нужда да се приравняват на оценки. Добре, разумно ми прозвуча.

Но след това чух „Децата трябва на всяка цена да се явят на матура, защото иначе ще имат 0 точки“.

Една майка, очевидно не слънчева, лъчезарна и оптимистична като повечето от нас 😀, а по-черногледа такава, попита какво се случва ако поради болест или някакъв друг инцидент децата не успеят да се явят на матура и…. ТУШ!… ще да имат 0 точки. Сега вероятно се досещате какъв рояк избухна в стаята.

В крайна сметка се оказа, че има някакви уважителни причини, поради които може да бъде отложена матурата, но, по думите на нашата класна ръководителка, горещо НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА този вариант, понеже миналата година някъде имало земетресение, на децата им отложили матурата и после имали „големи проблеми“.

Макар и без директна връзка, веднага си спомних за една позната, която била спряна за нарушение с колата. Не се сетила да даде подкуп катаджията и на въпроса му, който реално се опитал да я посети да кихне някой лев, дали иска акт или фиш да й пише за нарушението, тя попитала „Вие какво ще ми препоръчате?“ 😀

Изводът е, че боледуването и инцидентите преди матура не се препоръчват, така че ако са планирани, отложете ги!

Принципно аз съм от майките, които искат децата им да са живи и здрави и винаги съм мислела, че не може да искам да са по-живи и по-здрави. Сега вече знам, че винаги може и повече – искам да е по-жива и по-здрава ОСОБЕНО до матурата.

Понеже, както споменах горе, не разчитам много на случайността, днес ѝ написах извинителна бележка за следващата седмица. На нея казах, че я оставям вкъщи за да преговаря, но истината е, че искам да го опазя живо и здраво това дете до матурите.

Затова сега принцесата ще е заключена в кулата с романтично четиво по БЕЛ и математика, и разпечатаните от МОН миналогодишни матури, и ще се молим дружно да не падне от леглото насън и да си счупи някоя ръка, защото просто НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО!

И съвсем сериозно за финал – успех на децата в кандидатстването и нека всички бъдат приети там, където ще се чувстват най-добре.

 

Кеви Николова

гр. София

2018 г.

Снимка: Andrea Piacquadio / Pexels